Mar 8, 2009, 7:59 PM

Заледени часове

  Poetry
571 0 3

 

ЗАЛЕДЕНИ ЧАСОВЕ

 

Замина младостта с последен влак.

Чакам кораби с алени платна.

Есента дошла е на моя праг,

а дните ми издигнаха стена.

 

Мечтите събрах разпилени.

От болка оглуша света ми.

Замерват ме часове заледени.

Венец ми изплитат от тръни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не гледай колко са години, а виж колко млада, всъщност, е душата 6+
  • Обичам да наминавам при теб и да чета стиховете ти. В тях има истина,мъдрост,човечност... Всички понякога падаме духом- но се подкрепяме един друг и така съществуваме! Кураж! Желая ти светли изгреви и топли надежди! Не брой годините! Брой усмивките! Прегръдка от мен! И усмивка!
  • Горе главата!Тя, младостта рано или късно си отива, но животът трябва да продължи,а как-от нас си зависи!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...