Залез
Приказният залез се потапя в мен,
покрива ме със златна пелерина,
стоя така- на магията във плен,
и ми се иска този миг да е завинаги.
И е тъга, и е екстаз вълшебен -
златисто танцуват пухкави облачета,
забравяш за миг всичко земно -
омагьосан, очарован, със сърце докоснато.
Нощта е времето на призраци и ангели,
онзи миг, в който Душата лети,
прескочила прегради и разстояния -
в лунен танц със звездите се върти.
Захвърля с радост своята котва -
тялото, в което е окована,
лети щастлива, ефирна и свободна,
танцува, с лунна магия обляна.
И все по-трудно при тялото се връща -
иска ù се при звездите да остане,
да танцува с тях и да ги прегръща,
някой ден... и това ще стане!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
. Поздрав!