valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
Jul 19, 2012, 11:37 AM

Залез 

  Poetry » Other
456 0 2

Приказният залез се потапя в мен,
покрива ме със златна пелерина,
стоя така- на магията във плен,
и ми се иска този миг да е завинаги.

И е тъга, и е екстаз вълшебен -
златисто танцуват пухкави облачета,
забравяш за миг всичко земно -
омагьосан, очарован, със сърце докоснато.

Нощта е времето на призраци и ангели,
онзи миг, в който Душата лети,
прескочила прегради и разстояния -
в лунен танц със звездите се върти.

Захвърля с радост своята котва -
тялото, в което е окована,
лети щастлива, ефирна и свободна,
танцува, с лунна магия обляна.

И все по-трудно при тялото се връща -
иска ù се при звездите да остане,
да танцува с тях и да ги прегръща,
някой ден... и това ще стане!

© Валентина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Събина!
  • "Нощта е времето на призраци и ангели,
    онзи миг, в който Душата лети,
    прескочила прегради и разстояния... "

    Много ми хареса! Гледам на нощта по същия начин . Поздрав!
Random works
: ??:??