swestan (Светла Стоименова)
309 1573
28.03.2017 г., 13:49 ч.

Залезно 

  Поезия » Друга
2116 12 10

Картина залезна. Финален щрих.

Разкош от багри, тръпнещи в сълза,

зачената в душата на художник,

рисуващ нямо самота.

 

... а вятърът, притихнал уморено,

разказваше история една

за млад творец, ей тука... преди време,

в захлас рисувал Любовта...

Във плен бил той на вечната магия,

наслада пил от устни на жена,

потънал сляпо във забрава синя

на две очи, открили обичта.

И дъх стаил в косите ѝ немирни,

сплетени в капани за мечти,

онази нощ във вярност ѝ се врекъл,

а тя, невярна, сърцето му разби.

От спомените четка той направил,

боите си разтворил със сълзи

и всяка вечер на брега, по залез,

рисувал най-обичните очи...

 

               ***

Пореден щрих по пътя си към залеза

поставяше художникът в сумрака,

останал сам със полъха на вятъра

и с най вярната любов – на Самотата...

© Светла Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??