Залезно
Картина залезна. Финален щрих.
Разкош от багри, тръпнещи в сълза,
зачената в душата на художник,
рисуващ нямо самота.
... а вятърът, притихнал уморено,
разказваше история една
за млад творец, ей тука... преди време,
в захлас рисувал Любовта...
Във плен бил той на вечната магия,
наслада пил от устни на жена,
потънал сляпо във забрава синя
на две очи, открили обичта.
И дъх стаил в косите ѝ немирни,
сплетени в капани за мечти,
онази нощ във вярност ѝ се врекъл,
а тя, невярна, сърцето му разби.
От спомените четка той направил,
боите си разтворил със сълзи
и всяка вечер на брега, по залез,
рисувал най-обичните очи...
***
Пореден щрих по пътя си към залеза
поставяше художникът в сумрака,
останал сам със полъха на вятъра
и с най вярната любов – на Самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
