U (Краси Иванов)
26 214
16.03.2008 г., 15:51 ч.

Залезът на детството 

  Поезия » Философска
1097 0 8
Когато залезът на детството
отнема червенината на малките бузки
и онези засмени очи
все повече стават замислени;
и през бледите утринни мъгли
спускат се грижи по челoтo,
игрите детски отговорността замени
с решаване на проблемите зли,
разбира се дали детството кратко
изградило е човек с цености добри.
И все пак когато свъшва деня,
когато уморена се спуска нощта,
ще забравим че сме пораснали
ще помечтаем по предишните дни.
Че детето в гърдите остава,
чисто, добро същество,
да ни пази от пътища криви
и наричаме съвест това.
Непрестанно по пътя житейски
се учи човекът как в дела,
да стигне до последната спирка,
където чака надеждата.
Че животът е бурно море
и те заливат мощни вълни,
блъскат те ветровете студени,
но в сърцето щом обич гори,
ще живее детето родено,
не от кръв и от плът, и сълзи,
но от небето - от Бог сътворено!

© Краси Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??