Залезът на ума
Защо ме остави грешен
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края
да скитам празен из Атлантида
и грешни рими да сплитам.
Мъртъв! Забравен! -
заробен от бляновете човешки -
без мисъл и без надежда
дращя с кърви думи безсмисъл.
Прости ми!
Върни ми живота!
Избави ме от тая прокоба,
дето раздира гърдите...
Защо ме остави грешен,
в черна забрава - роб
в гроб от любов?
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края
да скитам празен из Атлантида
и грешни рими да сплитам.
Мъртъв! Забравен! -
заробен от бляновете човешки -
без мисъл и без надежда
дращя с кърви думи безсмисъл.
Прости ми!
Върни ми живота!
Избави ме от тая прокоба,
дето раздира гърдите...
Защо ме остави грешен,
в черна забрава - роб
в гроб от любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богомил Всички права запазени
