Залезът на ума
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края
да скитам празен из Атлантида
и грешни рими да сплитам.
Мъртъв! Забравен! -
заробен от бляновете човешки -
без мисъл и без надежда
дращя с кърви думи безсмисъл.
Прости ми!
Върни ми живота!
Избави ме от тая прокоба,
дето раздира гърдите...
Защо ме остави грешен,
в черна забрава - роб
в гроб от любов?
© Богомил All rights reserved.