Залив тих е твоята прегръдка
Залив тих е твоята прегръдка
Дали да те сравня с дъжда
поръсил моята коса.
Или с най-ярката звезда
в на самодивите часа.
Дъга ли си за мен – не знам,
но целуваш в седем цвята.
Или си вълк, когато сам
с болка виеш под луната.
А може би въпрос си ти,
най-любимата загадка,
но пък от ляво тъй тупти
щом съм в твоята прегръдка.
Или за мен си залив тих
и по лунната пътека
понесла своя влюбен стих
идвам по-добра и лека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
