Залив тих е твоята прегръдка
Дали да те сравня с дъжда
поръсил моята коса.
Или с най-ярката звезда
в на самодивите часа.
Дъга ли си за мен – не знам,
но целуваш в седем цвята.
Или си вълк, когато сам
с болка виеш под луната.
А може би въпрос си ти,
най-любимата загадка,
но пък от ляво тъй тупти ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up