Жалко, че сме свидетели

Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!

Търсим в някой вината,
псуваме се, ругаем...
В криза ни е страната,
докога - не се знае.

Дърлят се в парламента
за просташки неща.
Смятат само в проценти
личната свобода...

От небето не спира
дъжд сърдит да вали.
В локви вече се сбират
малки хорски мечти.

Буренясали чувства
плуват в мътни води.
Кой контролът изпусна?
Имаше го преди!...

Хей, виновните, спите ли?
Няма ли благодетели?
Управляват ни зрители.
Жалко, че сме свидетели...