Oct 3, 2025, 7:47 PM

Жалко, че сме свидетели

  Poetry
181 2 0


Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!

Търсим в някой вината,
псуваме се, ругаем...
В криза ни е страната,
докога - не се знае.

Дърлят се в парламента
за просташки неща.
Смятат само в проценти
личната свобода...

От небето не спира
дъжд сърдит да вали.
В локви вече се сбират
малки хорски мечти.

Буренясали чувства
плуват в мътни води.
Кой контролът изпусна?
Имаше го преди!...

Хей, виновните, спите ли?
Няма ли благодетели?
Управляват ни зрители.
Жалко, че сме свидетели...










Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...