JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
21.08.2019 г., 9:54 ч.  

Хвърлете ми залък 

  Поезия » Друга
632 5 8

Хвърлете ми залък, дори и остатък  угнил!
Не гледайте моето вехто, одърпано руно…
Съвсем по човешки, животът на мен ми е мил,
макар да се вее на пътя – прокъсана струна.

 

И черна съм, да, но след мен е пътеката бяла
и стъпвам лъчисто по мрачните друми надлъж.
Обича Творецът и тварите в котешко тяло
(пиянските камъни с дъх отклони неведнъж).

 

Кръстосвам си вечер зандана от мърляви кофи, 
металът оглася квартала. Със звук на вина...
В човешката милост са моите звънки окови –
затвор, заклинен от засъхнали хапки храна. 

 

Но вечер, притворя ли пак уморени клепачи,
бленувам за вашето меко, домашно легло.
И вярвате пак, че единствено хората плачат…
Хвърлете ми залък, пък утре – било що било.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Поздрави и от мен, Меги! Силен стих с поетични находки! Браво!
  • Интересен замисъл.
    Поздрав1
  • Благодаря на всички! Радвам се, че стихотворението ви е докоснало!
  • Обичам да чета стихове, в които си откривам мъдри, авторски прозрения:
    "Обича Твореца и гадове в котешко тяло
    (отвял неведнъж е с дъха си пиянски куршум)"
  • Обичам такива стихове, а този е много сполучлив с реално пресъздаден образ.
    Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • И аз те поздравявам, чудесно изградено внушение с размисъл от първо лице!
    Браво, миличка!
  • Влязла си много надълбоко в образ. Браво!
Предложения
: ??:??