Замък за предпазване от уроки...
Прескача счупените тротоарни плочки.
Говори си сама. И се учудва,
че никой срещу нея не започва
с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?
А те напират, толкова са много.
И със камшици бият същността ú.
Объркват се "преди" и "после"
в нелепата игра на лудостта ú...
Косите ú - безцветни от немилване.
Неподходящи дрехи за сезона.
С нескопосния опит за гримиране
прилича на един разплакан клоун...
Уплахата рисува във очите ú
омраза, недоверие и пошлост.
Като подгонен от ловците дивеч
все търси скрито място за живота си...
Сред присмеха провира се неловка.
Ръцете си размахва като нόжове.
От въздуха отсича територия,
в която не допуска чужди погледи.
А само рожбите на умствената немощ
и споменът за дом, и за целувката,
с която майка ú със всяко "Лека нощ"
строеше замък за предпазване от уроки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
