27.07.2008 г., 20:55 ч.

Замък за предпазване от уроки... 

  Поезия » Философска
907 0 21
 

Прескача счупените тротоарни плочки.

Говори си сама. И се учудва,

че никой срещу нея не започва

с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?

 

А те напират,  толкова са много.

И със камшици бият същността ú.

Объркват се  "преди" и "после"

в нелепата  игра на лудостта ú...

 

Косите ú - безцветни от немилване.

Неподходящи дрехи за сезона.

С нескопосния опит за гримиране

прилича на един разплакан клоун...

 

Уплахата рисува във очите ú

омраза, недоверие и пошлост.

Като подгонен от ловците дивеч

все търси скрито място за живота си...

 

Сред присмеха провира се неловка.

Ръцете си размахва като нόжове.

От въздуха  отсича територия,

в която не допуска чужди погледи.

 

А само рожбите на умствената немощ

и споменът за  дом, и за целувката,

с която майка ú със всяко "Лека нощ"

строеше замък  за предпазване от уроки...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??