Позволи ми да те имам!?
В сиянието на твойте очи
аз виждам нещо,
да, нещо по-различно от преди...
Нима това е нежност?
Или пък обич?
Замълчи!
За да запазиш красотата,
когато сливат се в едно телата,
когато времето над пропастта лети...
Ти замълчи!
Те, думите, убиват само!
Наум мечтай, наум от щастие плачи!
© Люли Араб Всички права запазени
не винаги
хубав стих