severianin (Валентин Чернев)
417 677
5.12.2012 г., 14:03 ч.

Занаят 

  Поезия
689 0 5

 

ЗАНАЯТ

 

Смъртта отдавна ни е занаят,

животът – опнато въже над бездна.

От раждане до смърт напред-назад

се лутаме по струните железни.

 

Отсрещната страна е близка цел,

над пропаст сме родени, тук стареем

и дните ни по опнатата тел

са тръпка – лудостта да се живее.

 

Не гледай долу – мракът е зловещ,

не гледай настрани, не гледай горе;

не бива върху струната да спреш,

помни – на нея си дърво без корен.

 

Да спреш по пътя носи риск такъв,

какъвто и да продължиш нататък –

животът е движение и стръв,

но пътят...

…пътят е безумно кратък.

 

Секунда невнимание, и – смърт!

Под тебе зеят бездната и мракът.

Спокоен, съсредоточен и твърд –

върви!

…Макар и там смъртта да чака.

 

Тя дебне.

До кога напред-назад

ще движиш крак над пропастта зловеща?

Смъртта отдавна ни е занаят –

тя е под нас, зад нас, стои отсреща.

 

До своя край по жицата мини.

Под теб една цигулка свири соло.

А може би ще стъпиш настрани,

ще полетиш веднъж?

Макар – надолу!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Солово изпълнение за аплодисменти!
    Поздрав,Вальо!
  • И аз се познах тук, Маестро!!!
  • Прочетох го с удоволствие и се сетих за една зловеща книга - "Смъртта е моят занаят"! Сюжетът и няма нищо общо със стихотворението ти, но просто ми изплува заглавието.
    Още веднъж те поздравявам за чудесната творба!
  • Животът е, за да го извървиш -
    за тебе само той е начертан.
    По- страшно е без цел да го проспиш
    и да останеш сляп и неразбран.

    Поздравление!С тази драматична красота вървиш към саморазрушение.
  • Големите поети пишат така, че всеки да се познае в стиха им! Така и аз се познах в твоя стих, Маестро - животът ми винаги е бил борба... поне мъдрост натрупахме в изобилие
Предложения
: ??:??