Занаят
ЗАНАЯТ
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни.
Отсрещната страна е близка цел,
над пропаст сме родени, тук стареем
и дните ни по опнатата тел
са тръпка – лудостта да се живее.
Не гледай долу – мракът е зловещ,
не гледай настрани, не гледай горе;
не бива върху струната да спреш,
помни – на нея си дърво без корен.
Да спреш по пътя носи риск такъв,
какъвто и да продължиш нататък –
животът е движение и стръв,
но пътят...
…пътят е безумно кратък.
Секунда невнимание, и – смърт!
Под тебе зеят бездната и мракът.
Спокоен, съсредоточен и твърд –
върви!
…Макар и там смъртта да чака.
Тя дебне.
До кога напред-назад
ще движиш крак над пропастта зловеща?
Смъртта отдавна ни е занаят –
тя е под нас, зад нас, стои отсреща.
До своя край по жицата мини.
Под теб една цигулка свири соло.
А може би ще стъпиш настрани,
ще полетиш веднъж?
Макар – надолу!
© Валентин Чернев All rights reserved.
