Заобича ме
Заобича ме с аромат на кокиче.
Заобича ме, даже под сняг.
Мое чисто и бяло момиче,
все вълната намира си бряг...
Заобича ме с дъх теменужен,
притеснена, срамежлива, искриста...
Слънце трябва да свети над "Нужен си!",
за да може и на сън да се листи...
Заобича ме с аромата на розата,
де по залез кърви нетипично...
Една птица изпърха над Прозата.
Една рокля мечтае за свличане.
Заобича ме с всичките думи,
дето спят нейде в пъпка на вишня...
Мое мъничко лудо безумие,
дар ми даваш да не съм ти излишен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздравления!
