Заобича ме с аромат на кокиче.
Заобича ме, даже под сняг.
Мое чисто и бяло момиче,
все вълната намира си бряг...
Заобича ме с дъх теменужен,
притеснена, срамежлива, искриста...
Слънце трябва да свети над "Нужен си!",
за да може и на сън да се листи...
Заобича ме с аромата на розата,
де по залез кърви нетипично...
Една птица изпърха над Прозата.
Една рокля мечтае за свличане.
Заобича ме с всичките думи,
дето спят нейде в пъпка на вишня...
Мое мъничко лудо безумие,
дар ми даваш да не съм ти излишен...
© Красимир Дяков All rights reserved.