Запази ме...
Запази ме, дълбоко във себе си,
във недрата на твоята, бяла душа.
Положи ме, с трепет в сърцето си,
на гърдите си...усещай ме с пулса.
Загърни и стопли ме със нежните мисли,
във студени от самотност есенни дни.
Съживи и създай ме от мечтите си чисти,
и нека, пресъхнат горчивите извори.
Погали ме, с усмивка във слънчево утро,
да усетя лъчи, живителна сила в любов,
от мелодия звънка затрептяла в сърцето,
да поникнат бели цветя за живот...
Със усмивка, от тях букет да ти сторя,
любовта си преливаща на теб да даря.
Запази ме, а аз ще намеря във себе си
струйка чиста, за теб, жива вода...
във недрата на твоята, бяла душа.
Положи ме, с трепет в сърцето си,
на гърдите си...усещай ме с пулса.
Загърни и стопли ме със нежните мисли,
във студени от самотност есенни дни.
Съживи и създай ме от мечтите си чисти,
и нека, пресъхнат горчивите извори.
Погали ме, с усмивка във слънчево утро,
да усетя лъчи, живителна сила в любов,
от мелодия звънка затрептяла в сърцето,
да поникнат бели цветя за живот...
Със усмивка, от тях букет да ти сторя,
любовта си преливаща на теб да даря.
Запази ме, а аз ще намеря във себе си
струйка чиста, за теб, жива вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
