24.10.2006 г., 12:53

Запази ме...

1K 0 10
Запази ме, дълбоко във себе си,
във недрата на твоята, бяла душа.
Положи ме, с трепет в сърцето си,
на гърдите си...усещай ме с пулса.
Загърни и стопли ме със нежните мисли,
във студени от самотност есенни дни.
Съживи и създай ме от мечтите си чисти,
и нека, пресъхнат горчивите извори.
Погали ме, с усмивка във слънчево утро,
да усетя лъчи, живителна сила в любов,
от мелодия звънка затрептяла в сърцето,
да поникнат бели цветя за живот...
Със усмивка, от тях букет да ти сторя,
любовта си преливаща на теб да даря.
Запази ме, а аз ще намеря във себе си
струйка чиста, за теб, жива вода...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...