Запей ни, Апостоле!

Отново е студено.

Дърветата и камъкът се пукат.

Горчиво ми е, Дяконе, че то ни е

вродено -

покорството и робството,

теглото и боклукът.

За кривиците, Дяконе ,

открито да си кажем.

Че много мина; още сме в зачатък.

С труд шуплите си читаво  и стегнато да смажем,

да властваме над порива си

устремен, но кратък.

Студено ми е, Джингиби.

Душата ми се пука.

Далечните пространства ме подмамват.

Привързан съм, Апостоле - все още съм си

тука.

Не съм събрат на псе,  де своето посрамва.

Учи ни, Левски, да прескачаме!

Че нашата пропаст е бездна.

Попей ни от своята страшна Голгота!

Попей ни за здрача ни
и за живота.
 

Води ни, Апостоле!

Отново сме затворени.

Във собствените преспи сме западнали.

Кажи ни мощта на нашите корени

и бъднините, що днес ни окрадват.