Запей
Запей ни, Апостоле!
Отново е студено.
Дърветата и камъкът се пукат.
Горчиво ми е, Дяконе, че то ни е
вродено -
покорството и робството,
теглото и боклукът.
За кривиците, Дяконе ,
открито да си кажем.
Че много мина; още сме в зачатък.
С труд шуплите си читаво и стегнато да смажем,
да властваме над порива си
устремен, но кратък.
Студено ми е, Джингиби.
Душата ми се пука.
Далечните пространства ме подмамват.
Привързан съм, Апостоле - все още съм си
тука.
Не съм събрат на псе, де своето посрамва.
Учи ни, Левски, да прескачаме!
Че нашата пропаст е бездна.
Попей ни от своята страшна Голгота!
Попей ни за здрача ни
и за живота.
Води ни, Апостоле!
Отново сме затворени.
Във собствените преспи сме западнали.
Кажи ни мощта на нашите корени
и бъднините, що днес ни окрадват.
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
