9.09.2011 г., 16:31 ч.

Запей, приятелю 

  Поезия
582 0 7

Запей, приятелю, когато ти е тъжно,

излей потоци огнени слова,

в песента вибрира скрита сила,

надмогнала пространства - суета.

 

Запей!... Макар че ти се плаче,

сълзите ти са бисери в прахта.

Макове от страсти избуяли,

в чувствителната ти душа.

 

Тънката ù струна ще докосне

на бяла птица - нежното крило.

В корона от слънчеви мъниста

тъга не свива пролетно гнездо.

 

Нощта разтваря дългите си пръсти,

в огърлица ниже обич - топлина.

Докосвай с песен душевните си гънки,

дай на вятъра от свойта самота...

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??