Запей, приятелю
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче,
сълзите ти са бисери в прахта.
Макове от страсти избуяли,
в чувствителната ти душа.
Тънката ù струна ще докосне
на бяла птица - нежното крило.
В корона от слънчеви мъниста
тъга не свива пролетно гнездо.
Нощта разтваря дългите си пръсти,
в огърлица ниже обич - топлина.
Докосвай с песен душевните си гънки,
дай на вятъра от свойта самота...
© Миночка Митева All rights reserved.
