yotovava (Валентина Йотова)
2641 22347
8.11.2020 г., 8:11 ч.  

Запетая в строфата на Бога 

  Поезия » Философска, Гражданска
355 5 13

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА

 

Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,

и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,

мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,

дъхти на сладка детелина все още мокрият откос.

Край синора, подпрял дъгата, по път – запуснат и трънлив,

потъвам дълго в необята – и знам какво е да си жив,

какво е да ме чака някой – смирен и влюбен, и простил

и гняв, и болчица – разплакан! – задълго да ме приюти.

О, как обичам да усещам във вените си пролетта,

щом носи радост и надежда – в една прашинка светлина.

И в кратък ред от къса строфа, в звънтеж на менци във геран,

бездънният – навярно! – космос в сърцето ми накуп е сбран.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??