yotovava (Валентина Йотова)
2505 20923
8 нояб. 2020 г., 08:11  

Запетая в строфата на Бога 

  Поэзия » Философская, Гражданская
297 5 13

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА

 

Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,

и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,

мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,

дъхти на сладка детелина все още мокрият откос.

Край синора, подпрял дъгата, по път – запуснат и трънлив,

потъвам дълго в необята – и знам какво е да си жив,

какво е да ме чака някой – смирен и влюбен, и простил

и гняв, и болчица – разплакан! – задълго да ме приюти.

О, как обичам да усещам във вените си пролетта,

щом носи радост и надежда – в една прашинка светлина.

И в кратък ред от къса строфа, в звънтеж на менци във геран,

бездънният – навярно! – космос в сърцето ми накуп е сбран.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??