Записки на пътешественика
ЗАПИСКИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
Колко много умора натрупах
от ненужни и дълги войни?
Не предложих на просяка супа
и на гръб мъкна денк със вини.
Аз пребродих пространства безбрежни,
за душата да диря подслон,
топло ложе, застилано с нежност,
и къщурка – да стане на дом.
Само вятър в косите ми свива
от непрошката празни гнезда.
И загърнал ме с мантия сива,
покрай улички – тъмни и криви,
вихър леден прошета града
и препаса го с връв от коприва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
