Заплакаха цигулките...
с най-тъжната си песен.
Сълзѝте им по струните...
напомнят късна есен.
Заспиват бледи нотите...
в тефтера адски тесен.
Мечтаят си за пръстите...
Мечтаят... да е весел.
И с лък ди ги отприщи,
танцуващи над залите...
Дарено му е... свише.
А ангели – вокалите!
© Виолета Всички права запазени
Прекрасна седмица на всички.