Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
20.12.2007 г., 21:52 ч.

Заплата 

  Поезия » Бели стихове
1160 0 6

Беше сън, беше рай,
беше скъпоценност и наслада.
Беше топящо и сладко като пай.
Беше неочаквана награда.

Беше летяща пеперуда,
сега е нощен прилеп.
Беше красива и блестяща златна руда.
Сега е рушащо като морски прилив.

Аз никога не се сбогувам,
не давам и предупреждение!
Просто ставам и си тръгвам,
а мойте действия остават без обяснение!

Аз никога не плача и тъгувам!
Затова не очаквай да го видиш!
Никога НЕ се продавам! Аз просто пазарувам!
Не чакай през мен да минеш!

Не мисли, че аз не чувствам!
Аз усещам всяка твоя грешка!
Умея усмивките, умея скъпо да струвам!
Обичам да изглеждам странна, понякога и смешна.

Аз никога не се сбогувам!
Но този път ще спра и ще ти стисна ръката!
Не те искам, не искам и да те купувам!
За теб не си струва и парата!

Беше път, беше неугасващ фар.
Беше, но си намали цената.
Отиде в миналото време - стана стар,
когато си помисли, че ще ме харчиш като твоята заплата!

© Милена Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??