Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
Dec 20, 2007, 9:52 PM

Заплата 

  Poetry » White poetry
1136 0 6

Беше сън, беше рай,
беше скъпоценност и наслада.
Беше топящо и сладко като пай.
Беше неочаквана награда.

Беше летяща пеперуда,
сега е нощен прилеп.
Беше красива и блестяща златна руда.
Сега е рушащо като морски прилив.

Аз никога не се сбогувам,
не давам и предупреждение!
Просто ставам и си тръгвам,
а мойте действия остават без обяснение!

Аз никога не плача и тъгувам!
Затова не очаквай да го видиш!
Никога НЕ се продавам! Аз просто пазарувам!
Не чакай през мен да минеш!

Не мисли, че аз не чувствам!
Аз усещам всяка твоя грешка!
Умея усмивките, умея скъпо да струвам!
Обичам да изглеждам странна, понякога и смешна.

Аз никога не се сбогувам!
Но този път ще спра и ще ти стисна ръката!
Не те искам, не искам и да те купувам!
За теб не си струва и парата!

Беше път, беше неугасващ фар.
Беше, но си намали цената.
Отиде в миналото време - стана стар,
когато си помисли, че ще ме харчиш като твоята заплата!

© Милена Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??