5.01.2011 г., 21:13

Започват чудесата

1.4K 0 16

Обичай се

И се прегърни

В молитвена стая

Всяка пивница превърни

Хвърлен бодил

Благодари...

Знак е

Под дъжд от рози

Ще се върви

Не се плаши

Първа крачка направи

Течение бъди

Точка от картина

В снега пъртина

Всичко се отмива

С чистата вода

Едно петно остава

Омразата...

Душата заразява

Любов

Всичко отминава

Пътят...

Води все напред

Всичко за да е наред

Обичай

Не може

Ден без нощ

Слабостта без мощ

Ад без рай

Началото без край

Най добрия лек

Знае се от памтивек

От бодливите растения 

Се прави

Не причинявай зло

Всемира е едно

Миналото е тълкуване

Бъдещето е преструване

Вечността безвремие

За да има просветление

Живей в мига

Слушай...

Музиката на всемира

Вярата твърда скала

Сърцето меки пера

Капка добро

Награда...

Прашинка зло

Обсада...

Любовта 

Жива вода

Влюбения

Огнена душа

Обикне ли огънят водата

Започват чудесата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано се чуят думите ти, Любо! Поздрав и
  • Миналото е тълкуване
    Бъдещето е преструване
    Вечността безвремие

    Невероятно!
  • Много мъдрост има във всяка фраза Любчо! Винаги те чета с удоволствие, защото твоите стихове разведряват душата!
  • Всички Вие сте балсам за душата ми!!!Благодаря за миговете прекарани при мен!!!Топлинка приятели!!!
  • Като релакс си ми,приятелю!2011 година да е от най-желаните ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...