5.01.2011 г., 21:13

Започват чудесата

1.4K 0 16

Обичай се

И се прегърни

В молитвена стая

Всяка пивница превърни

Хвърлен бодил

Благодари...

Знак е

Под дъжд от рози

Ще се върви

Не се плаши

Първа крачка направи

Течение бъди

Точка от картина

В снега пъртина

Всичко се отмива

С чистата вода

Едно петно остава

Омразата...

Душата заразява

Любов

Всичко отминава

Пътят...

Води все напред

Всичко за да е наред

Обичай

Не може

Ден без нощ

Слабостта без мощ

Ад без рай

Началото без край

Най добрия лек

Знае се от памтивек

От бодливите растения 

Се прави

Не причинявай зло

Всемира е едно

Миналото е тълкуване

Бъдещето е преструване

Вечността безвремие

За да има просветление

Живей в мига

Слушай...

Музиката на всемира

Вярата твърда скала

Сърцето меки пера

Капка добро

Награда...

Прашинка зло

Обсада...

Любовта 

Жива вода

Влюбения

Огнена душа

Обикне ли огънят водата

Започват чудесата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано се чуят думите ти, Любо! Поздрав и
  • Миналото е тълкуване
    Бъдещето е преструване
    Вечността безвремие

    Невероятно!
  • Много мъдрост има във всяка фраза Любчо! Винаги те чета с удоволствие, защото твоите стихове разведряват душата!
  • Всички Вие сте балсам за душата ми!!!Благодаря за миговете прекарани при мен!!!Топлинка приятели!!!
  • Като релакс си ми,приятелю!2011 година да е от най-желаните ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...