Запомнена с любов
(на Петя Дубарова)
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“
— Из „Ето ме днес…“, Петя Дубарова
С тебе сме отрасли до морето –
аз във Варна, ти пък в Бургас –
дарило ни с бурния си екот
и полета вълшебен на Пегас.
Отдавна побелях, но още помня
момичето със звездните очи,
оставило след името си – Петя –
стихове, лекуващи души.
Ти бе комета – огнено гореща,
изгряла ярко в миналия век –
в безбожен свят, изпълнен с груби вещи,
с амбиции за бъдещ свръхчовек.
Говореше си тихо с ветровете,
със залези и буреносни дни,
и с всеки стих дълбоко ти гребеше
в тинята на сивите вини.
Морето още знае, че си с него –
в шепота на приливни вълни,
а споменът – откъснат лист от ехо –
по пясъка оставя две следи.
И днес те търсим в трепета на бриза,
в очите на дете със пламък нов.
Ти беше и оставаш бяла птица –
знайната… запомнена с Любов!
04.07. 2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
