Имах аз съсед един,

казваше се Валентин.

Строен, снажен и напет,

беше истински атлет.

Като тоя господин

няма друг под свода син.

Умен, работлив – това

бе направо мъж-мечта.

С нежен поглед, весел, мил,

всички дами бе пленил.

Те за неговите ласки

се редяха на опашка.

А накрая, то се знае,

омагьоса го оная,

що от всичките жени

бе с най хубави... очи.

Заживяха те щастливи.

Засадиха сини сливи.

Стана той стопанин горд

и зачака вкусен плод.

На четвъртата година

дворът в сливи се зарина

и за да не станат зян,

ги закара на казан.

Там обаче, се научи

сливовица той да смуче

и откри, от любовта,

че по-сладка му е тя.

Булката си май забрави,

в кръчми куп пари остави,

вече на човек не мяза

и жена му го заряза.

Взе дома му, Шевролета,

двора с плодните дръвчета...

Само прякор му остана,

стана Вальо Зарезана.