Feb 16, 2024, 8:43 AM

Зарезан

821 0 0

Имах аз съсед един,

казваше се Валентин.

Строен, снажен и напет,

беше истински атлет.

 

Като тоя господин

няма друг под свода син.

Умен, работлив – това

бе направо мъж-мечта.

 

С нежен поглед, весел, мил,

всички дами бе пленил.

Те за неговите ласки

се редяха на опашка.

 

А накрая, то се знае,

омагьоса го оная,

що от всичките жени

бе с най хубави... очи.

 

Заживяха те щастливи.

Засадиха сини сливи.

Стана той стопанин горд

и зачака вкусен плод.

 

На четвъртата година

дворът в сливи се зарина

и за да не станат зян,

ги закара на казан.

 

Там обаче, се научи

сливовица той да смуче

и откри, от любовта,

че по-сладка му е тя.

 

Булката си май забрави,

в кръчми куп пари остави,

вече на човек не мяза

и жена му го заряза.

 

Взе дома му, Шевролета,

двора с плодните дръвчета...

Само прякор му остана,

стана Вальо Зарезана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...