Заръката на татко
Ръка не вдигна
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах
да излизам със приятели:
„И умната!” –
до днес не мога да забравя.
И винаги,
затваряйки вратата,
аз чувам, татко,
твоята заръка.
И гледам „умната”
навсякъде да крача
и грешки
да не правя аз по пътя.
Вървя, но все
ще се намери някой
в живота да ме спъне,
за да падна.
Защо не ме научи
как да се изправя,
приятели когато
ме предават…
Вили Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
