Ръка не вдигна
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах
да излизам със приятели:
„И умната!” –
до днес не мога да забравя.
И винаги,
затваряйки вратата,
аз чувам, татко,
твоята заръка.
И гледам „умната”
навсякъде да крача
и грешки
да не правя аз по пътя.
Вървя, но все
ще се намери някой
в живота да ме спъне,
за да падна.
Защо не ме научи
как да се изправя,
приятели когато
ме предават…
Вили Димитрова
© Вили Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
