kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
16 сент. 2012 г., 21:08

Заръката на татко 

  Поэзия » Белые стихи
710 0 3

 

 

Ръка не вдигна

и не ме удари,

но казваше

едничка дума само,

когато тръгвах

да излизам със приятели:

„И умната!” –

до днес не мога да забравя.

И винаги,

затваряйки вратата,

аз чувам, татко,

твоята заръка.

И гледам „умната”

навсякъде да крача

и грешки

да не правя аз по пътя.

Вървя, но все

ще се намери някой

в живота да ме спъне,

за да падна.

Защо не ме научи

как да се изправя,

приятели когато

ме предават…

 

 Вили Димитрова

 

 

© Вили Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??