Заръката на татко
Ръка не вдигна
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах
да излизам със приятели:
„И умната!” –
до днес не мога да забравя.
И винаги,
затваряйки вратата,
аз чувам, татко,
твоята заръка.
И гледам „умната”
навсякъде да крача
и грешки
да не правя аз по пътя.
Вървя, но все
ще се намери някой
в живота да ме спъне,
за да падна.
Защо не ме научи
как да се изправя,
приятели когато
ме предават…
Вили Димитрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados
