Засега без заглавие. Някакво такова... новогодишно.
Светлинки и гирлянди. Истерия. Зима без сняг.
Ослепяващи мислите промоционални витрини.
Срещу тях - рови в кофите мръсния уличен просяк.
Две Снежанки напудрени пискат "За много години!"
Обновихме за кой ли път списъка със обещания.
На диета. От утре. Без пушене. Честност. И мир.
Ще изхвърлиме грешките. И календара си, стария.
Ще запеят пак Абба познатото "Happy new year".
Deja vu... И нататък. Ще мине насън Януари...
Пак съдбата ще пише по дланите грапави строфите...
Ех, дано щом изхвърляме листите си календарни,
да се сетим да вземем парче хляб, за онзи, до кофите.
... Всъщност, нямаме нужда от толкова много, нали?
Само мъничко обич. Дори от трошица по-малка.
Две очи, две ръце, думи две... И снежец да вали...
Да си спомним онази - щастливата детска пързалка.
Да качим на шейните годините си отлетели,
от най-трудните дати - да вземем за спомен поука,
да пречистят душите ни тъжни снежинките бели,
и препуснем напред! Ето, ТЯ на вратата ни чука!...
Нека хвърлим зад нас всяка болка - товара излишен,
и започнем с троха обич само... И тази година
нека в листчето със обещания да си запишем:
Да сме истински! И благодарни на Бог, че ни има!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
