Apr 12, 2019, 2:47 PM  

Защото аз съм само тежък сън

  Poetry » Love
2.1K 19 18

И виждам те - с икона във ръка

да палиш свещ във непозната църква.

Безмълвна и със сключени уста,

зовеш  на помощ  и светци,  и мъртви.

 

Да бях реалност  - да повярвам сам,

че моята душа отчаяно спасяваш!...

Но аз съм нереалност и съм сън -

не може грях на мен  да се прощава!...

 

А всъщност имам хиляди лица

и всички до едно за теб са непознати...

Но имам само моята душа

и с нея Бог при тебе ме изпрати!...

 

Макар едничка, ти не я позна!...

Пропусна я за миг край тебе да отмине!...

Стоиш сама сред мрака в тишина

и взираш се във  идните години!...

 

Гори свещичката... Камбанен звън...

Аз викам те, но моя глас сега не чуваш...

Защото аз съм само тежък сън,

а ти със сънищата не общуваш!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...