Защитена от умиране
Добър ден Любов...!
Късмет, че те заварвам вкъщи.
Смей ми се... Но аз без срам дойдох
макар, че малко съм намръщен.
Та... да те питам - как така успяваш?
Отрекох се от теб, когато те изгубих...
Не искам да те виждам, днес е изключение,
дошъл съм в ролята на губещ!
Проклех те, казвам ти го във очите,
не се разсмивай, истина говоря!
А скоро пак прободе ме в гърдите,
тръпката позната... и толкоз нова!
Ти си, знам, проклетнице фалшива,
от тебе как, кажи ми, да избягам?
Или, ако остана, ще ми дадеш ли сила,
да мога пак да ти повярвам...?
Ето, хвана ме и, без да се усетя,
дойдох с кавга, а търся помирение,
докоснеш ли веднъж душата клета,
няма никога от теб спасение.
И векове наред си първа в разказите,
стара си и прашна, а пък все те има,
раждаш се наново вътре във сърцата...!
Любов, опасна си! И защитена от умиране!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
