за тази, дето трябва да се сбъдне?
След време всяка болка е цитат -
изписан на листа, преди да съмне.
Защо ли ме помисли за жена,
която ще е с теб, до твойто рамо?
Аз борих се за тази свобода.
Сега ще я крещя, но измълчано.
Защо се бориш с себе си, за мен,
когато знаеш, че ще ме загубиш?
Аз може да съм твоя, но за ден.
Във този ден, във който ще ме любиш.
Защо да си повтаряме - "Защо"?
Сега ела, за миг... да ме прегърнеш.
Във друг живот, ще бъда с теб, Любов.
И там ще чакам, там... да ме завърнеш!
© Кремена Стоева Всички права запазени