Защо ли още толкоз силно те обичам?

Защо ли трепет свива моето сърце?

Защо ли всеки миг, във който дишам -

все тебе търсят моите ръце,

за да докоснат милото лице,

което в сънищата виждам нощем?

Защо една безумна грешка

достатъчна бе, за да разруши

любов, по-силна от представите човешки,

любов за две копнеещи души?

Защо не може да се утеши

сърцето ми - препуснало лудешки

от страх, че няма да усети радостта,

която чувствам, щом съм в твоите обятия?

Защо  от нас си тръгна любовта,

защо не я спря, а отпрати я?