Защо ли още толкоз силно те обичам?
Защо ли трепет свива моето сърце?
Защо ли всеки миг, във който дишам -
все тебе търсят моите ръце,
за да докоснат милото лице,
което в сънищата виждам нощем?
Защо една безумна грешка
достатъчна бе, за да разруши
любов, по-силна от представите човешки,
любов за две копнеещи души?
Защо не може да се утеши
сърцето ми - препуснало лудешки
от страх, че няма да усети радостта,
която чувствам, щом съм в твоите обятия?
Защо от нас си тръгна любовта,
защо не я спря, а отпрати я?
© Мария Кокошарова All rights reserved.