Jan 23, 2011, 11:36 AM

Защо

  Poetry » Love
925 0 1

Защо ли още толкоз силно те обичам?

Защо ли трепет свива моето сърце?

Защо ли всеки миг, във който дишам -

все тебе търсят моите ръце,

за да докоснат милото лице,

което в сънищата виждам нощем?

 

Защо една безумна грешка

достатъчна бе, за да разруши

любов, по-силна от представите човешки,

любов за две копнеещи души?

Защо не може да се утеши

сърцето ми - препуснало лудешки

 

от страх, че няма да усети радостта,

която чувствам, щом съм в твоите обятия?

Защо  от нас си тръгна любовта,

защо не я спря, а отпрати я?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кокошарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...