Защо
Защо ръцете ми са остарели?! -
за мен часовникът е спрял.
Отдавна дните не минават
и всеки ден, един и същ е - бял.
Всеки празен кадър се повтаря... -
няма спомени на лентата след теб.
Градът утихна и светът престана
в годините да се върти за мен.
Никога не те забравих, все те чаках
до залез, всеки ден едва. Едва
след залез идваше, но някак
единствено в очите ми - като сълза.
Днес времето изтрила е сълзата
през всичките години сякаш на тъга.
Сега защо ръцете ми са остарели
питам?! - Защо не с теб, а в самота...
Р. Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
