IvanovaRR (Росица Иванова) IvanovaRR (Росица Иванова)
33
Jan 24, 2014, 4:54 PM

Защо

  Poetry » Love
838 0 4

Защо ръцете ми са остарели?! -

за мен часовникът е спрял.

Отдавна дните не минават

и всеки ден, един и същ е - бял.

 

Всеки празен кадър се повтаря... -

няма спомени на лентата след теб.

Градът утихна  и светът престана

в годините да се върти за мен.

 

Никога не те забравих, все те чаках

до залез,  всеки ден едва. Едва

след залез идваше, но някак
единствено в очите ми - като сълза.

 

Днес времето изтрила е сълзата  

през всичките години сякаш на тъга.

Сега защо ръцете ми са остарели

питам?! - Защо не с теб, а в самота...

 

 

Р. Иванова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • adjo (А.А.)
    adjo (А.А.)
    Това,което е наистина добро, трябва да се оцени подобаващо!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Може би ръцете ни остаряват само ако няма кого да прегръщат...
    Замислих се. Поздрав!
  • IvanovaRR (Росица Иванова)
    IvanovaRR (Росица Иванова)
    Благодаря за оценката
  • adjo (А.А.)
    adjo (А.А.)
    Лаууууу.Голямо Лауууууу.

    Възхитително е....Много болка и тъга....много преживяни и непреживени чувства....Страхотно е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0