Защо?
Защо
зад всеки ъгъл
чувам само хленчене?
И някакви ненужни оправдания
да слизат по дърветата
като проказа,
разяждат повести и рими -
необятност,
и пръскат с кални дири нашето небе.
Защо на всяка пейка има само сенки
и смисъл няма -
няма и безумие,
защо очите на човека са разсейки,
по които се прицелват всички удари?
И питам пак - защо е нужно да сме двама,
когато сам избираш колко да пораснеш,
когато точно Ти посрещаш с гръд провала
от своите,
от чуждите
преценки.
А някой
някога
ще каже ли изправен
със прости думи как човек обича?
"Много просто" - липсвала му памет,
с която да си спомни, че е никой.
...
Тогава питам пак защо зад всеки ъгъл
аз чувам само хленчене и болка?
Светът е объл - кръг във кръг
и пълнолуние...
... зад този ъгъл приливът е тесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Всички права запазени
