Защо
Тик - так, тики - така....
В гърдите ѝ часовник трака.
Кръвта послушно марширува.
Няма сърце, да палува.
Погледът е като скенер!
Като проблясваш в мрак фенер.
Няма чувства, топлина...
Няма огън. Дори, искрица една!
Тя захвърли си сърцето, за да не боли!
Сега се скита под небето
неспособна да обича и да се весели.
гледам я и питам се: "Защо"?
Толкова живот да се покрие със стъкло?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
