Sep 5, 2017, 8:33 AM

Защо

  Poetry
600 1 11

Тик - так, тики - така....

В гърдите ѝ часовник трака.

Кръвта послушно марширува.

Няма сърце, да палува.

Погледът е като скенер!

Като проблясваш в мрак фенер.

Няма чувства, топлина...

Няма огън. Дори, искрица една!

Тя захвърли си сърцето, за да не боли!

Сега се скита под небето

неспособна да обича и да се весели.

гледам я и питам се: "Защо"?

Толкова живот да се покрие със стъкло?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не си старомодна, Марги! Само ако обича, човек живее истински!Поздравления за стиха!
  • Ще ми се да не е, но... Дали не съм старомодна?
  • В гърдите часовник
    чувсва от лед
    на безразличието проводник
    без обич,любов занапред.
    Дали това не е бъдещето на човешката раса?
  • Тя ще си върне и сърцето, и радостта от живота и всичко. Трудно е, но когато повярва, че може, ще си го върне. Поздрави, Марги!
  • Може би си прав.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...