5 сент. 2017 г., 08:33

Защо 

  Поэзия
388 1 11

Тик - так, тики - така....

В гърдите ѝ часовник трака.

Кръвта послушно марширува.

Няма сърце, да палува.

Погледът е като скенер!

Като проблясваш в мрак фенер.

Няма чувства, топлина...

Няма огън. Дори, искрица една!

Тя захвърли си сърцето, за да не боли!

Сега се скита под небето

неспособна да обича и да се весели.

гледам я и питам се: "Защо"?

Толкова живот да се покрие със стъкло?!

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не си старомодна, Марги! Само ако обича, човек живее истински!Поздравления за стиха!
  • Ще ми се да не е, но... Дали не съм старомодна?
  • В гърдите часовник
    чувсва от лед
    на безразличието проводник
    без обич,любов занапред.
    Дали това не е бъдещето на човешката раса?
  • Тя ще си върне и сърцето, и радостта от живота и всичко. Трудно е, но когато повярва, че може, ще си го върне. Поздрави, Марги!
  • Може би си прав.
  • Не е стъкло, а лед. И може да се разтопи от огън - вътрешен или отвън.
  • Харесах стиха, Маргарита! Това състояние ми е до болка познато! Намери моите СЧУПЕНИ КРИЛА. Прочети го и ще разбереш какво не трябва да правиш. Стихът ти е вълнуващ.
  • Не си забравила. Всяка клетка в теб знае и помни. Но, сега не им позволяваш. Разумът диктува всичко. Дай му почивка. Той е логичен, а чувствата са нелогични.
  • Явно е била ужасна, и съм избрала временно лечение! А когато се опитвам да си го върна, разбирам че забравила съм как..., как се обича!
  • Скъпа! Махни часовника и си върни сърцето! Знам, че боли. И аз сега съм в период на болки, но...Да затвориш живот, за да не боли е грешка. Болката е част от живота.
  • Ох, че ме заболя! Видях портрета си! Страхотно си го обрисувала!
Предложения
: ??:??