11.05.2018 г., 16:02

Защо?

1.3K 0 0

Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...

С предателство редовно постигаме целта си,
Със завист правим прогрес. 
Все някой ти бере гарес.
Както гарванът крила разперва над мърша жалка, 
Така и ние над страдащия простираме юмрук. 
Защо обидата е водещата сила, проникнала в сърца без чет...

Защо не можем в прошката светлина да видим, когато ни застига вълкът свиреп...

Ако не за нас, то поне за деца и внуци да помислим, 
както градинарят за своите цветя се грижи.
Защо Благородството в калта лежи при свинете,

докато красиви мисли в умовете раждат се – мислете!
-----------
Толкова е просто!
Защото в мига, в който сме родени,  
за Бога забравили сме и незасрамени.
Защото никой закона Божий не изучава, 
А на светло бъдеще все повече се надява.
Като в тунел матрицата ни отвежда.  
И там в дълбините на Ума произвежда се реалността, 
Която служи на Егото човешко, покрито със земни чуства и мисли за морал. 
И същността си страда пред Великия идеал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....